Преди време *да използвам думите на един скорошен контрольор – преди почти 2 години* си мислех, че хората са еднакви. Вярвах в общочовешките ценности, в космополитизма, казано накратко.

Преди само 2 години се смятах за еманципирана жена-(момиче). Е, recently разбрах, че съм по-скоро безвкусен и евтин марципан 😀 😀 в жалък опит да имитира шоколад // метафората се получи, леко като припев на чалга песен, ама карай…

В мен са се вкоренили толкова тъпи патриархални вярвания, колкото във всяка друга *кифла* със съмнителни възгледи за битие, ценности и поведение.//тук малко хиперболизирах, но драматичността винаги е важна 😀 😀

Като цяло, най-притеснителното – Винаги съм си представяла живота си с мъж до мен. Винаги съм мислила, че той трябва да е повече от мен.

Освен това:
1. Искам да ми купува цветя за празниците, да ми прави подаръци (без повод и не скъпи, но да се вижда, че е мислил).
2. Да ме изпраща до спирката, за да не съм сама (и после той да седи сам някъде 😀 :D)
3. Да носи всички чанти като ходим на пазар.
4. Да ме пита дали иска да ми носи чантата (не, че бих се съгласила, но е важно желанието 😀 :D)

Въобще всички тези малки неща, които се вписват в определението за романтичност
… и от друга страна искам да ме смята за РАВНА. 😀 😀

И ето го и въпросът, който направо ме заля като кофа студена вода наскоро:

Как може някой да прави всичко това за теб, ако те мисли за равна. Ако мисли, че си достатъчно силна, че да се справиш сама откъде-накъде ще те пита дали имаш нужда от помощ.

//П.С: Никога не бих си купила вибратор (Никога не казвай никога, но така се чувствам сега 😀 :D)

// Един поздрав от 60-70-те години *не в България, за съжаление*, които са причината сега да съм това, която СЪМ.

[youtube http://www.youtube.com/watch?v=6Hxz6qJi-9k&w=600&h=385]