And the woman tug their hair
Like they’re trying to prove it won’t fall out
And all the men are gargoyles
Dipped long in Irish stout
The whole place is pickled
The people are pickles for sure
And no-one knows if they’ve done more here
Than they ever would do in a jar
Continue reading Blonde (, or…
*What have you chosen? 😀 😀
„Българският мъж винаги е бил едно прекрасно домашно животно (: повече животно, отколкото прекрасно…” М.К.
Наскоро си припомних едно предаване на Мартин Карбовски. Беше ми останало в съзнанието, въпреки че съм го гледала точно веднъж *не, че това му пречи да е наистина покъртително и до голяма степен брутално (:*
Главният герой на предаването бе Веско Мисира *последният гларус от Албена*. А реалната причина да го запомня се крие в коментарите на Карбовски, които учудващо добре съвпадаха с усещанията ми от видяното.
Определено не съм живяла в 70-те и 80-те години в България и съдейки по видяното, съм истински щастлива от този факт *въпреки че нося части от тази реалност *. Различният поглед на понятието комунизъм спрямо географското положение е покъртителен и осезаемо болезнен.
Continue reading ‘Sub’jekt*
Истината е, че не знам продължението на това изречение (:
Клипът ми харесва напомня ми за едно проучване на Reader’s Digest отнасящо се до това колко учтиви *според техните критерии на думата* са хората в 35 различни страни по света – нас ни няма, но пък Румъния е там (на предпоследно място – nah-nah-nah 😀 :D). Като цяло проучването е направено по доста retarded принцип *лично мнение*. Връзката с песента (далечна, но съществуваща 😀 :D) e Paper Chase теста.
// btw и Дания я е хванала липсата в това проучване 😀 😀
Continue reading Når tiden går baglæns, vil jeg…
//Понякога пиша *говоря* несвързано. Този пост е в пояснение с коментара за вибраторите… Връзката беше 60-те години, чувството на освободеност от предразсъдъци от шаблони като гей, лизбийка, правилно, грешно, нормално и дори културно…
Това е нещото, което усещам, че ми липсва. Не се чувствам свободна да правя, каквото си искам. Да обличам каквито и да е странни дрехи, защото те реално нямат значение. Да изпитвам любов и наслада към всеки миг от живота си…
Continue reading Bloody Words
Преди време *да използвам думите на един скорошен контрольор – преди почти 2 години* си мислех, че хората са еднакви. Вярвах в общочовешките ценности, в космополитизма, казано накратко.
Преди само 2 години се смятах за еманципирана жена-(момиче). Е, recently разбрах, че съм по-скоро безвкусен и евтин марципан 😀 😀 в жалък опит да имитира шоколад // метафората се получи, леко като припев на чалга песен, ама карай…
В мен са се вкоренили толкова тъпи патриархални вярвания, колкото във всяка друга *кифла* със съмнителни възгледи за битие, ценности и поведение.//тук малко хиперболизирах, но драматичността винаги е важна 😀 😀
Continue reading Романтичност vs. Еманципация
Иска ми се да можех да кажа, че съм по-щастлива, че съм по-задоволена от личностното си развитие, че съм горда със себе си и с постигнатото до момента, но това ще е лъжа… ненавиждам лъжите, поне докато не дойдем на въпроса за собственото ми битие… Винаги съм се самозалъгвала, самонавивала, самофантазирала… само… само… само… Самота… винаги стигам до един момент от годината, сезона, месеца, деня, в който се чувствам най-самотното, необичано и малоценно непотребниче на целия свят…
The end…