Bloody Words

//Понякога пиша *говоря* несвързано. Този пост е в пояснение с коментара за вибраторите… Връзката беше 60-те години, чувството на освободеност от предразсъдъци от шаблони като гей, лизбийка, правилно, грешно, нормално и дори културно…

Това е нещото, което усещам, че ми липсва. Не се чувствам свободна да правя, каквото си искам. Да обличам каквито и да е странни дрехи, защото те реално нямат значение. Да изпитвам любов и наслада към всеки миг от живота си…

Дааа и тук идва другата брънка god arbejdslyst или по-скоро arbejdsglæde е една от думите, които са ми липсвали в българския. Тате винаги ми беше казвал „парите не са най-важното…” – на хартия винаги ми е звучало добре, но реално винаги достигах до въпроса – „Е, кое тогава е по-важно?”. Все още съм на мнение, че в България не можеш да получиш кой знае какво удовлетворение по друг начин освен материалния. Аrbejdsglæde буквално преведено означава „щастие на работното място” *happiness at work*. Преди около седмица в един час учителят ни каза: „Ако ми плащат много, съм склонен да не използвам мозъка си.” Останалите много се смяха, дори датчаните. Но мисля, че той се опитваше да ни обясни това, че за много пари (думата *много* е подчертана дебело) той е готов да жертва своя аrbejdsglæde. Тогава едно момиче от северната ни съседка отвърна: „аз бих работила там, където ми плащат повече и мога да осигурявам семейството си – няма значение къде.”

Мисля, че това ни е проблемът в България, Румъния и може би цяла Източна Европа (не претендирам, че тезата ми е истинна) свикнали сме да се жертваме. Готови сме да направим живота си ад в твърдоглавата си решеност, че го правим за „другиго”.

Иска ми се някога да се променя до там, че да кажа: „щастлива съм следователно работя, свободна съм следователно съм щастлива.”

//Пак не изчерпах темата, напоследък думи като „flower power” ме вдъхновяват значително.  

  • http://art7ess.wordpress.com patladjan

    хм, навреме попадам тук:Д
    е, всяко нещо с времето си.
    изненадана съм (но за мен ти винаги си била скрита лимонка, така че нямам основание). чудя се дали да формулирам теза, но напоследък блог-общуването искрено ме отблъсква, затова ще се въздържа.
    само ще цитирам:
    1) Сартр – “Човек е обречен да бъде свободен.”
    2) Ленън – “Всичко, от което се нуждаеш, е любов.”
    толкова)

    • ki6i

      От какво си изненадана, че имам блог или от нещата, които съм писала?

      Мислех, че не харесваш цитати. За мен разликата между цитати и поговорки е пренебрежимо малка

      //Държа да отбележа, че в моментите, когато съм ги писала съм била в няаккво особено и депресивно състояние.

      /*Не мисля, че съм скрита лимонка*/

      • http://art7ess.wordpress.com patladjan

        днес отворих една книга, която ужасно отива на настроенията ми, а преди време (няколко месеца) ми причиняваше болка, та я бях скътала в неактуална чанта.
        отношенията между главните персонажи ми напомнят за нашите (няма никаква доза сантименталност, държа да отбележа), постоянно искам да я чета, но упорито отлагам края.
        //да, ясно ми е.
        ПП: за цитатите – да, ненавиждам ги. обаче пораствам, всеки ден, уча се, че нищо не започва и не свършва с мен. а и заготовките са удобен начин да се скриеш/свиеш, да си сготвиш, без да си наистина готов.
        това е от мен.)