‘Sub’jekt*

*What have you chosen? 😀 😀

„Българският мъж винаги е бил едно прекрасно домашно животно (: повече животно, отколкото прекрасно…” М.К.

Наскоро си припомних едно предаване на Мартин Карбовски. Беше ми останало в съзнанието, въпреки че съм го гледала точно веднъж *не, че това му пречи да е наистина покъртително и до голяма степен брутално (:*

Главният герой на предаването бе Веско Мисира *последният гларус от Албена*. А реалната причина да го запомня се крие в коментарите на Карбовски, които учудващо добре съвпадаха с усещанията ми от видяното.

Определено не съм живяла в 70-те и 80-те години в България и съдейки по видяното, съм истински щастлива от този факт *въпреки че нося части от тази реалност *.  Различният поглед на понятието комунизъм спрямо географското положение е покъртителен и осезаемо болезнен.

Веско като цяло е доста цветист образ, способен да се похвали единствено с големия си член и многото бройки, който ако не друго, поне има истински живи и неподправени реакции към живота като цяло. Несъзнавайки обаче той притежава и няколко силно изразени българокомунистически черти – погледа към хората от чисто физическия начин, силната диференциация между мъже и жени, липсата на личностна идентичност и душевна стойност.

„Сегашните какви момчета може да са по пет обици, нищо не шибат само целуват по пейките вечер бе, разводачи бе, Развигор Попов и Владимир Пипков само ги развеждат и ги пипат, нищо не шибат… куци магарета, бе” В.М.

Интересното е, че Мисира успява да види разлика между миналото и настоящето. Това, поне за мен, е поне малка светлина в тунела на бъдещето. Въпреки че съм останала с усещането, че личностната идентичност на българите все още не е силно изразена, явно тя е доста по-осезаема на този етап от „развитието” ни.

„Най-много скандинавките са мърляви, ядат бършат се на туй… Номер едно си остават рускините, защото още от първата вечер, нямам пропуск… ”

Погледът към скандинавките му е покъртителен. Тази част от културата им, до която е успял да се докосне, е доста забавна, „ядат бършат се на туй”, липсата му на интерес към нея и сравняването й с немарливост, е по-скоро стряскаща.

И нека сложим точка на тази *почти безкрайна* тема с един поздрав (: