Tag Archives: Bulgaria

България *след* комунизма

Дойде момента да напиша пак нещо на български. Наскоро осзнах колко малко знам за комунистическото ни минало и история. Може би защото историята никога не ми е била един от любимите предмети, може би защото като цяло никой не говори за него – като изключим редовните шаблонни фрази, които всички механично използват.
Continue reading България *след* комунизма

‘Sub’jekt*

*What have you chosen? 😀 😀

„Българският мъж винаги е бил едно прекрасно домашно животно (: повече животно, отколкото прекрасно…” М.К.

Наскоро си припомних едно предаване на Мартин Карбовски. Беше ми останало в съзнанието, въпреки че съм го гледала точно веднъж *не, че това му пречи да е наистина покъртително и до голяма степен брутално (:*

Главният герой на предаването бе Веско Мисира *последният гларус от Албена*. А реалната причина да го запомня се крие в коментарите на Карбовски, които учудващо добре съвпадаха с усещанията ми от видяното.

Определено не съм живяла в 70-те и 80-те години в България и съдейки по видяното, съм истински щастлива от този факт *въпреки че нося части от тази реалност *.  Различният поглед на понятието комунизъм спрямо географското положение е покъртителен и осезаемо болезнен.
Continue reading ‘Sub’jekt*

Bloody Words

//Понякога пиша *говоря* несвързано. Този пост е в пояснение с коментара за вибраторите… Връзката беше 60-те години, чувството на освободеност от предразсъдъци от шаблони като гей, лизбийка, правилно, грешно, нормално и дори културно…

Това е нещото, което усещам, че ми липсва. Не се чувствам свободна да правя, каквото си искам. Да обличам каквито и да е странни дрехи, защото те реално нямат значение. Да изпитвам любов и наслада към всеки миг от живота си…
Continue reading Bloody Words

Романтичност vs. Еманципация

Преди време *да използвам думите на един скорошен контрольор – преди почти 2 години* си мислех, че хората са еднакви. Вярвах в общочовешките ценности, в космополитизма, казано накратко.

Преди само 2 години се смятах за еманципирана жена-(момиче). Е, recently разбрах, че съм по-скоро безвкусен и евтин марципан 😀 😀 в жалък опит да имитира шоколад // метафората се получи, леко като припев на чалга песен, ама карай…

В мен са се вкоренили толкова тъпи патриархални вярвания, колкото във всяка друга *кифла* със съмнителни възгледи за битие, ценности и поведение.//тук малко хиперболизирах, но драматичността винаги е важна 😀 😀
Continue reading Романтичност vs. Еманципация

The only constant is change(hopefully)

feel

Иска ми се да можех да кажа, че съм по-щастлива, че съм по-задоволена от личностното си развитие, че съм горда със себе си и с постигнатото до момента, но това ще е лъжа…  ненавиждам лъжите, поне докато не дойдем на въпроса за собственото ми  битие… Винаги съм се самозалъгвала, самонавивала, самофантазирала… само… само… само… Самота… винаги стигам до един момент от годината, сезона, месеца, деня, в който се чувствам най-самотното, необичано и малоценно непотребниче на целия свят…

The end…