//Понякога пиша *говоря* несвързано. Този пост е в пояснение с коментара за вибраторите… Връзката беше 60-те години, чувството на освободеност от предразсъдъци от шаблони като гей, лизбийка, правилно, грешно, нормално и дори културно…
Това е нещото, което усещам, че ми липсва. Не се чувствам свободна да правя, каквото си искам. Да обличам каквито и да е странни дрехи, защото те реално нямат значение. Да изпитвам любов и наслада към всеки миг от живота си…
Дааа и тук идва другата брънка god arbejdslyst или по-скоро arbejdsglæde е една от думите, които са ми липсвали в българския. Тате винаги ми беше казвал „парите не са най-важното…” – на хартия винаги ми е звучало добре, но реално винаги достигах до въпроса – „Е, кое тогава е по-важно?”. Все още съм на мнение, че в България не можеш да получиш кой знае какво удовлетворение по друг начин освен материалния. Аrbejdsglæde буквално преведено означава „щастие на работното място” *happiness at work*. Преди около седмица в един час учителят ни каза: „Ако ми плащат много, съм склонен да не използвам мозъка си.” Останалите много се смяха, дори датчаните. Но мисля, че той се опитваше да ни обясни това, че за много пари (думата *много* е подчертана дебело) той е готов да жертва своя аrbejdsglæde. Тогава едно момиче от северната ни съседка отвърна: „аз бих работила там, където ми плащат повече и мога да осигурявам семейството си – няма значение къде.”
Мисля, че това ни е проблемът в България, Румъния и може би цяла Източна Европа (не претендирам, че тезата ми е истинна) свикнали сме да се жертваме. Готови сме да направим живота си ад в твърдоглавата си решеност, че го правим за „другиго”.
Иска ми се някога да се променя до там, че да кажа: „щастлива съм следователно работя, свободна съм следователно съм щастлива.”
//Пак не изчерпах темата, напоследък думи като „flower power” ме вдъхновяват значително.
[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=bwAw9ThDQmk&w=600&h=385]